Днес в “Споделено от Вас” искаме да ви срещнем с едно младо момиче, истински професионалист, пълен със заряд и идеи. Това е Рафаила, тя е на 23 години и вече е професионален илюстратор и дизайнер на комикси. Нейният път в сферата на фантазията и магическите герои започва още от Художествената Гимназия в София със специалност илюстрация и стига до работата и за Grozen Ent., които вие вече познавате. Но не си мислете, че Рафаила лети в облаците, тя все още учи и е на път да се дипломира в специалността “Книга и печатна графика” в НХА. Рафаила е един от първите членове на екипа, който работи по изключително нашумелия напоследък проект “Златната Ябълка”, а някои от типажите в бъдещия сериал са изцяло нейно дело. В най-скоро време ще излезе и първият авторски комикс на Рафаила, който печели спонсорство от световната платформа Kickstarter. Нейният графичен роман ще бъде издаден от Grozen Ent.
Самата тя твърди, че летвата никога не е спирала да се вдига и след всеки постигнат успех се оглежда за нова възможност. Рафаила е почитател на фолклора – български и чуждестранен и това ясно се вижда в нейната работа.
Какъв е пътят на младия дизайнер и илюстратор днес в България, как се съчетава работата и по анимационната поредица “Златната Ябълка” с нейните лични проекти, ще се опитаме да разберем лично от нея.
Вижте нашия разговор с Рафаила.
- По какви други проекти работиш освен работата ти за Grozen Ent ?
Работила съм в доста различни сфери на изкуството. Била съм сторибордист, дизайнер на типажи в анимационни продукции, илюстратор, комикс художник, имала съм и работа по изработването на плакати за страхотни български музиканти. В момента съм съсредоточила вниманието си върху авторския комикс, който все още е в процес на работа, но до скоро бях дизайнер на типажи в анимационния проект ‘Златната ябълка’. Успоредно със самостоятелния си проект, нарисувах две илюстрации за списание Осем. Можете да ги видите в декемврийския брой.
- Твоя комикс „Keepers of the Moon and Sun“ е спонсориран от световната платформа Kickstarter. Разкажи ни повече за него :
Всичко се случва благодарение на студио Grozen Ent. в лицето на Сибила и Иван Коритареви, които ми дадоха възможност да разгърна уменията си и да събера достатъчно финанси за реализирането на историята ми. Рекламната кампания в Kickstarter беше идея на Сибила, която ми показа как се случват нещата в бизнеса с изкуство. Идеята е да рекламираш продукт чрез кратко видео и изображения, като заявяваш каква сума ще покрие реализирането на този продукт. Успееш ли да събереш зададената предварително от теб сума, Kickstarter-а ти се счита за успешен, а бройка от това, за което хората са те спонсорирали, отива при тях, както им е обещано. В моя случай Сибила подготви всички рекламни материали. Заедно успяхме да съберем достатъчно пари, за да издадем графичния роман на английски и български език, плюс отпечатването на тениски, чаши и плакати. Това, което тя и студиото правят за мен е безценно, причина, поради която се смятам за невероятна късметлийка.
- „Keepers of the Moon and Sun“ е по-скоро графичен роман, какво може да се види в тези 80 страници?
Графичният роман е свързан с българския фолклор и историята на Сердика-римската София. Но не си представяйте исторически роман, ако трябва да го категоризираме, стилът в който работя, би могъл да се нарече магически реализъм.
С две думи-имаме двама главни герои- мъж и жена, 100 процента българи, които носят тежката отговорност да опазят баланса между Слънцето и Луната. Ако допуснат грешка…времето спира. В историята са замесени и прекрасните същества- Стопаните, които живеят от стари времена под разкопките на великата Сердика, както и един доста противен Кошмар, който забърква голяма каша. Ето тук можете да видите част от историята и типажите.
- Духа на „ The Keepers of the Moon and Sun“ е фентъзи, приключенски, но няма ли и доза митология в него?
О, да, базиран е на българската митология и фолклор, има и мотиви от древната римска и още по-древната тракийска история. Например, основният ритуал на женския типаж е доенето на небесната крава -Луната, в моята древно-съвременна приказка, е описан от народа в една прекрасна книга за българските обреди и ритуали. Именно от там черпя вдъхновение. Българските народни приказки и мотиви са също толкова екзотични, вълнуващи и красиви, колкото и всички останали по света.
- Какви са типажите, които предпочиташ да разработваш?
Много се чудех как да отговоря на този въпрос. Типажите са като хората. Понякога е трудно да достигнеш до тях, трябват поредици от скици, да погледнеш силуета под различен ъгъл, а понякога дори и да се насилиш да го опознаеш. Хо веднъж схванеш ли наклона на щриха, гамата и тона, нещата се случват. Съответно отговорът ми е, че предпочитам да рисувам сложни типажи. Също и типажи, на които мога да изкарам на показ една или друга черта и пак да си личи кои са и да ги запазя комплексни.
- Има ли бъдеще / в България, в чужбина/ в издаването на комикси?
Ние, младите български художници плетем бъдещето в момента. Ще има бъдеще, ако ние го изградим. Разбира се, едно е да печелиш от комикси в Белгия например, друго е да печелиш в България. Но това не трябва да ни спира, защото сме също толкова можещи и трябва да бъдем пробивни.
- Към какъв тип комикси / или пък характери/ е насочено вниманието на зрителите днес?
По мое лично мнение, типовете комикси са всевъзможни, както е и любителският вкус. Пребивавайки известно време в Белгия, където комиксите се купуват по-често от приятно изпечен топъл хляб, стигнах до заключението, че на комикс може да се направи абсолютно всяка хрумка. Първото ми влизане в брюкселска книжарница беше зашеметяващо. Три гигантски етажа, с графични романи от Япония, Америка,Франция, Испания, Италия, Белгия, Китай и още десетки държави, разпределени по жанрове и възрастови категории. А хората купуваха от всичко. Изводът-винаги ще се търсят американските супер герои, но се надявам, че някъде там ще се намери място и за подобни сюжети като този, в който Луната е небесна крава и трябва да се издоява редовно, а Слънцето не може заспи, ако не се избута надолу и навътре в земята.
- Влече ли те илюстрацията в чистия и вид – отделно от построяването на сюжет за комикс?
Комиксът е различен от илюстрацията по няколко причини. За комикса трябва да мислиш като за кадри от филм. Той е повече кино. На един сторибордист би му било доста по-лесно да развива историята, отколкото на един илюстратор, ако не е правил поне един комикс. Но това не ме спира, защото се уча бързо. Доскоро се възприемах главно като илюстратор. Сега осъзнавам, трупайки опит, че да си слагам сама категории е в мой ущърб. По отношение на “Стопаните на Луната и Слънцето” мисля, че съм взела точните елементи от едното и съм ги интегрирала в другото, за да се получи нещо малко по-нестандартно като стилистика.
- Ти си част от екипа за създаването на поредицата от самото начало, когато сте били няколко души. Разкажи ни за твоята работа по „Златната Ябълка“ тогава, каква беше твоята задача?
Да, започнах работа по „Златната Ябълка“ преди доста време. Мечтата ми е да съм дизайнер на типажи в големи филмови анимационни продукции и игри, а може би някой ден и арт директор. Със „Златната Ябълка“ започнах пътя си и разбрах колко отговорна и прецизна работа е това всъщност. Научих се да понасям критика и да я възприемам като градивна. Най-трудното като дизайнер е да работиш в определена стилистика, различна от твоята и в същото време да вложиш много от себе си.
- Кои са характерите разработени изцяло от теб?
Най-много се гордея с цветните овце, които създадох, както и с дизайна на Страшника и разработките за Балканджите. Има още доста разработки на типажи и облекла от кухнята, на които още им е рано да се покажат.
Сериалът е предназначен и за българска, и за чуждестранна публика. Трейлърът вече можете да видите в официалния сайт, или в youtube.
- Смяташ ли, че българската публика ще прояви интерес към сериала? Зрители на каква възраст се интересуват от графични романи като твоя или пък анимация от рода на „Златната Ябълка“?
Кои зрители ще се интересуват? Зрители, които обичат да им е вълнуващо и приключенско. Поставили сме си за цел да припомним на публиката, че това, което миналото ни е оставило като културно наследство, ни помага да разберем по-добре от къде идваме, кои сме ние. А защо не и да се гордеем!? Мисля, че съвременна България има нужда от нови образи, които да разказват за стари събития. Малките имат нужда от това, големите също. А за чужденците пък, ще се отвори една бездна от нова информация и според мен единственото, което ще искат да направят е да се гмурнат в нея.
- Целия екип работи на доброволни начала – това вярно ли е? Ако да, какво те стимулира?
За момента- да. Аз съм като фитил, паля се много лесно чуя ли от някъде да се говори за фолклор. Фантазията ми се чувства изключително комфортно сред други фантазии, които изграждат подобен тип мислене, подобен тип истории-пълни с магия и тайнственост. Интересно ми е, искам да съм част от случващото се.
- Ти си професионалист в тази сфера, но оценяваш ли „Златната Ябълка“ като филмова поредица предназначена за комерсиална публика?
Историята е многопластова, типажите пък за сметка на това са достатъчно опростени и стилизирани, което прави лесно възприемането от масата. Има за всеки по нещо. Това прави сериала комерсиален, но по страхотен начин.
- Между твоя графичен роман и сериала има голяма прилика в тематиката-и двете се въртят около митологични/фантастични образи. Смяташ ли, че чуждестранната публика ще разбере скритите символи?
Приликата е единствено в това, че ме черпили идеи и сме ползвали мотиви от българските приказки и фолклор. От тук нататък платформата, на която се развиват действията е съвсем различна. В “Златната ябълка” говорим за напълно илюзорен свят на самодиви и змейове, докато в “Стопаните на Луната и Слънцето” действието се развива тук и сега-в София, при разкопките в центъра на града. А колкото до чуждестранната публика… да, определено мисля, че символите са разбираеми.
Последвайте Рафаила
