След като на 22 този месец МОН официално публикуваха новите проекти за учебната програма на II,V, VI и VIII клас, темата за промените, които тези бъдещи програми предвиждат беше многократно обсъждана и силно критикувана от медиите и обществеността. МОН предвижда въпросните промени да влязат в сила за учебната 2017-2018г. и до 22 Февруари 2016г. са обект на обществено обсъждане. Тези програми все още не са факт, те засега са само предложения, предвидени за приемане. В официалния сайт на МОН обаче, не са публикувани програмите за останалите курсове на обучение.
След доста внимателно търсене на съответните програми, за да се запознаем “от първа ръка” с евентуалните промени, ние намираме описани произведенията по литература за изучаване в V, VI и VIII клас, но не и за II. Може би не сме търсили достатъчно упорито… Открихме обаче друг, много интересен компонент в програмата за първи клас – като “ключова компетентност”, първолаците имат задачата да развият “инициативност и предприемчивост”, чрез “четене на достъпни и подходящи за възрастта реклами” и “участие в ролеви игри, свързани с покупко-продажба”. Не се и съмняваме в полезността на това да възпитаваме бъдещи потребители и търговци още от най-ранна възраст.
В резултат на многократното гостуване на зам. министъра на образование г-жа Ваня Кастрева в сутрешните блокове, не можем да се въздържим от коментар и ще се опитаме да избягаме от тона на патриотическите суперлативи, за да погледнем по-скоро реалистично на този въпрос. Опитваме се да разгадаем, на пръв поглед нелогичното разместване на автори и произведения, както и отпадането на някои от учебната програма. Самата г-жа Кастрева, явно също има затруднения в конкретното разясняване на промените, тъй като изглежда и на нея липсва яснота за програмите в другите класове.
И така, както вече знаете “История Славянобългарска” отпада от програмата за шести клас, като бива заместена с “Робинзон Крузо” и се предполага, че ще бъде изместена в девети клас. Така поне споменава Кастрева, което съвсем не гарантира, че това ще стане реалност за деветокласниците. Други знакови произведения, които отпадат като задължителни са “Родната реч”, “Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”, Хубава си, моя горо”, „Вятър ечи, Балкан стене” и „Къде си, вярна, ти, любов народна”.
Целта на това обновяване на учебната програма била осъвременяване, в крак с предпочитанията на съвременния ученик, който предполага се няма да има желание, задължително да изучава емблематични произведения, които формират народното му самосъзнание. На задължителното изучаване на материали сега ще се отделя 40% от времето, защото според МОН учениците са претоварени от знания и “академизъм” и това видите ли, не им предоставя възможност за свободно избиране на четива. Мотивацията фундаментални произведения, които освен литературна стойност, носят информация за историческата и културната обстановка, да бъдат заменени с по-лековати текстове с приключенски характер, е меко казано необоснована. Ако учениците, все пак проявят интерес към извънкласно четене, то той едва ли ще е насочен повече към възрожденски текстове, отколкото към популярна литература. Тук остава висящ и въпроса, ако това е задача на учителя, кой ще регулира неговата дейност, когато определено съдържание не е задължително?
Въпреки, че официална програма за девети клас не е публикувана все още, зам. министърката обещава, че “История Славянобългарска” ще бъде включена в обучителния курс на деветокласниците. Защо изучаването му е изместено с 3 години? Тя обяснява това с нуждата от “тематични кръгове” по литература. В този ред на мисли, може би, би било по-подходящо да се включи в осми клас, когато се въвеждат древногръцките епоси и лирика, както и „Азбучна молитва“ на К. Преславски и „За буквите“ на Черноризец Храбър. Не е ли абсурдно ли е да се изучават Омир и Софокъл, преди Паисий Хилендарски?
Ако подобна промяна в съотношението на времето за задължително изучаване – 40% – към време за упражнения 60%, се предвижда единствено с цел, осъвременяване и бягство от академизма, то тези доводи са смешни на фона на реалната ситуация. Всеки родител, учител и най-вече ученик е наясно с факта, че незадължително означава непрочетено. Не е лъжа, че учебните часове и сега не стигат, за да се премине през задължителния материал, какво остава за предполагаеми избираеми произведения? Така беше по наше време, така е и сега.
Г-жа Кастрева твърди, че липсата на конкретика в учебната програма е положителен аспект, при наличието на стотици различни учебници с различно съдържание? Странно твърдение, при все, че МОН е орган, чиято цел е именно такава-да задава конкретика. Липсата на солидна база от задължителни литературни произведения ли ще разпали интереса на учениците, които според МОН трябва да “влязат в ролята на творци”? Г-жа Кастрева още твърди, че богатият набор от произведения не е гаранция за качеството на образованието. Хм, в периода, когато децата трябва да натрупват обща култура и да изграждат национално самосъзнание, не богат набор от произведения е нужен, а свободно избираеми такива.
Истината е, че такава промяна няма да повиши качеството на образованието, напротив, част от основите на българската литература, ще останат недокоснати, в прахта на лятната ваканция. Докато братята македонци изкуствено сътворяват култура и история, ние ги оставяме ” в резерва”. Във време, в което все по-малко се чете, подобно “прогресивно осъвременяване” изглежда плашещо.
Можете да прочете предложенията за учебни програми тук.
